Девет северни породи, обединени от характер, история и дух
Нашият клуб обхваща породите от V-та породна група по класификацията на FCI. Във всяка карта по-долу ще намерите кратко представяне на породата, а където разполагаме с пълния официален стандарт — той е достъпен директно тук.
Средно на ръст, бързо и пъргаво впрегатно куче с елегантни движения и невероятни сини или кафяви очи. Дружелюбно, енергично и интелигентно.
СИБИРСКО ХЪСКИ
№270 от 24.01.2000
Използване: Куче за теглене на шейни
Класификация по FCI: група 5 - шпицове и примитиви, секция 1 - северни впрегатни кучета
Не се изисква работно изпитание
ОБЩ ВИД: Сибирското хъски е средно на ръст работно куче, бързо и пъргаво, със свободни и елегантни движения. Неговото средно компактно и добре окосмено тяло, щръкналите уши и опашката като четка подсказват северния му произход. Типичната му походка е плавна и привидно се движи без усилия. Изпълнява оригиналните си функции във впряга с голяма вещина, носейки лек товар със средна скорост на големи разстояния. Телесните му пропорции и формата отразяват този основен баланс на сила, скорост и издържливост. Мъжките от породата сибирско хъски са мъжествени, но никога груби; кучките са женствени, но без слабости в структурата. В подходяща кондиция, с твърда и добре развита мускулатура, сибирското хъски няма излишно тегло.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:
- В профил, дължината на корпуса от раменната става до задния край на крупата е малко по-голяма от височината на тялото от земята до върха на холката.
- Разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието от стопа до тила.
ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ: Характерният темперамент на сибирското хъски е дружески и нежен, но то е също така нащрек и енергично. Не проявява силно изявени качества на куче пазач, нито е прекалено подозрително към непознати или агресивно към други кучета. Определена резервираност и усещане за собствено достойнство могат да се очакват при възрастните кучета. Интелигентността, послушанието и нетърпеливото му предразположение го правят приемлив компаньон и страстен работник.
ГЛАВА
Черепна част:
Череп: Среден на размер и в съответствие с пропорциите на тялото; леко заоблен отгоре и се стеснява от най-широката си част към очите.
Стоп: Добре изразен.
Муцуна:
Нос: Черен при сивите, бронзовите и черните кучета; с цвят на черен дроб при медночервените; може да бъде с телесен цвят при чисто белите кучета. Приемлив е "снежен нос" с розови ивици
Муцуна: Средно дълга и средно широка, постепенно се стеснява към носа, връхчето нито е заострено, нито затъпено. От стопа и до върха носният гребен е прав.
Устни: Добре пигментирани и плътно прилепнали.
Челюсти и зъби: Захапката е ножична.
Очи: С бадемовидна форма, средно раздалечени и поставени малко косо. Очите могат да бъдат кафеви или сини на цвят, приемливи са също по едно око от цвят или разноцветни (партиколор).
Изражение: Страстно, но дружелюбно, заинтригувано и дори лукаво.
Уши: Средни по размер, с триъгълна форма, плътно прилепнали и поставени високо на главата. Те са дебели, добре окосмени, леко засводени отзад и твърдо изправени, с леко заоблени връхчета, сочещи право нагоре.
ВРАТ: Средно дълъг, засводен и носен гордо изправен, когато кучето е в стойка. Когато се движи в тръс, вратът е изпънат под ъгъл, така че главата е изнесена малко напред.
ТЯЛО:
Гръб: Прав и силен, с равна горна линия от холката до крупата. Средно дълъг, не е нито изгърбен, нито провиснал от излишната дължина.
Поясница: Стегната и суха, по-тясна от гръдния кош, леко прибран корем.
Крупа: Отклонява се под ъгъл от гърба, но не толкова стръмно, че да ограничи свободното изтласкване на задните крайници.
Гръден кош: Дълбок и силен, но не прекалено широк, като най-дълбоката му точка се намира точно зад и на нивото на лактите. Ребрата са добре отделени от гръбнака, но са плоски отстрани, за да позволяват свободните движения на кучето.
ОПАШКА: Добре окосмената опашка е с форма на четка за прах и е поставена точно под нивото на горната линия, и обикновено се носи над гърба в благороден сърп, когато кучето е нащрек. Когато е вдигната, опашката не се навива отстрани на тялото, нито прилепва плътно към гърба. Отпусната на нивото на гърба или под него опашка е нормална за куче, когато е в покой. Космите по опашката са средно дълги и приблизително с една и съща дължина отгоре, отстрани и отдолу, като й придават вид на заоблена четка.
КРАЙНИЦИ:
Предни крайници: Когато кучето стои и е гледано отпред, предните му крайници са средно раздалечени, успоредни и прави. Костите са солидни, но не и тежки. Дължината на крака от лакета до земята е малко по-голяма от разстоянието от лакета до върха на холката. Вълчите пръсти на предните крака може да бъдат отстранени.
Рамене и мишници: Лопатките са добре изтеглени назад. Раменната кост се намира леко под ъгъл назад от раменната става към лакета и никога не е успоредна на земята.
Мускулите и сухожилията, които придържат рамото към гръдния кош са здрави и добре развити.
Лакти: Плътно притиснати към тялото и не са извърнати нито навън, нито навътре.
Стави на китката: Силни, но гъвкави.
Китки: Гледани отстрани, китките са под лек наклон.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Когато кучето стои и са гледани отзад, задните крайници са средно раздалечени и успоредни. Ако има вълчи пръсти, те трябва да бъдат отстранени.
Бедро: Добре замускулено и мощно.
Бедрена става: Добре наклонена.
Скакателна става: Добре обозначена и ниско поставена.
ЛАПИ: С овална форма, но не прекалено дълги. Лапите са средни на размер, компактни и добре окосмени между пръстите и възглавничките. Възглавничките са твърди и добре подплатени. Лапите не са извърнати нито навън, нито навътре, когато кучето стои спокойно.
ПОХОДКА И ДВИЖЕНИЯ: Типичната за сибирското хъски походка е плавна и привидно то се движи без усилие. То е бързо и с лека походка, а когато е на изложбения ринг трябва да се води на отпуснат повод в средно бърз тръс, като демонстрира добър обхват на предните крайници и добро оттласкване на задните крайници. Когато се гледа отпред назад докато се движи в ход, сибирското хъски не стъпва в една следа, но щом скоростта нарастне, крайниците постепенно се насочват навътре, докато лапите започнат да стъпват на една линия, точно под надлъжната ос на тялото. Когато следите от лапите се слеят, предните и задните крайници започват да се изнасят право напред, но нито лактите, нито бедрата се обръщат навън или навътре. Всеки заден крак стъпва в следата на предния от същата страна. Когато кучето тича, горната линия остава твърда и равна.
КОЗИНА:
Косъм: Косъмът на сибирското хъски е двоен и средно дълъг, като му придава вид на добре окосмено куче, но никога не е толкова дълъг, че да закрие ясните очертания на силуета на кучето. Подкосъмът е мек и гъст, и достатъчно дълъг, за да поддържа покривния косъм. Космите на покривния косъм са прави и донякъде прилепнали, но никога груби или щръкнали встрани от тялото. Трябва да се отбележи, че отсъствието на подкосъм по време на смяната на козината е нормално. Тримингът на мустаците и козината между пръстите и около лапите за придаване на по-спретнат вид е допустим. Тримингът на козината в която и да е друга част на кучето не трябва се прощава и се наказва много строго.
Окраска: Допустими са всички цветове от черно до чисто бяло. Разнообразието от петна по главата е често срещано и включва много поразителни шарки, каквито не се срещат в другите породи.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО
Ръст при холката:
Мъжки кучета: 21 до 23.5 инча (53.5 до 60 см)
Женски кучета: 20 до 22 инча (50.5 до 56 см)
Тегло:
Мъжки кучета: 45 до 60 паунда (20.5 до 28 кг)
Женски кучета: 35 до 50 паунда (15.5 до 23 кг)
Теглото е в съответствие с ръста. Споменатите тук размери представляват крайните граници на височината и теглото, без да се отдава предпочитание на някоя от крайностите. Всякаква проява на излишна масивност на костите или излишно тегло трябва да се наказва.
ОБОБЩЕНИЕ: Най-важните характеристики на породата сибирско хъски са средният ръст, средната костна система, добре балансираните пропорции, лекотата и свободата на движенията, подходящата козина, симпатичните глава и уши, правилно носената опашка и добрия характер. Всякакви прояви на излишна тежест на костите и тегло, ограничена или тромава походка, или дълга, груба козина трябва да се наказват. Сибирското хъски никога не изглежда толкова тежко или грубо, че да има вид на товарно животно, нито пък е толкова леко и крехко, че да има вид на спринтьор. И при двата пола сибирското хъски има вид на склонно към изключителна издържливост. В допълнение към вече споменатите дефекти, очевидните структурни недостатъци, присъщи за всички породи са нежелани и за сибирското хъски, както и при всяка друга порода, дори ако не са специално споменати тук.
НЕДОСТАТЪЦИ: Всякакви отклонения от гореописаното трябва да се смятат за недостатък и сериозността, с която се гледа на него трябва да бъде в точно съотношение със степента му.
Череп: Тежка или масивна глава; прекалено фина глава.
Стоп: Недостатъчен.
Муцуна: И прекалено заострена, и прекалено тежка; твърде къса или твърде дълга.
Челюсти и зъби: Захапка, която е различна от ножичната.
Очи: Поставени под твърде голям наклон; поставени твърде близо.
Уши: Твърде големи в съотношение с главата; твърде широко поставени; недобре изправени.
Врат: Прекалено къс или дебел; твърде дълъг.
Гръб: Слаб или провиснал гръб; извит нагоре - "шаранов"; скосена гръбна линия.
Гръден кош: Твърде широк, "бъчвовидни ребра"; прекалено плоски или слаби ребра.
Опашка: Прилепнала към гърба или стегнато навита опашка; опашка с "перо" (дълга козина от долната страна); поставена твърде ниско или твърде високо.
Рамене: Прави рамене, хлабави рамене.
Предни крайници: Слаби китки; твърде тежки кости; твърде тясно или широко поставени отпред; извърнати навън лакти.
Задни крайници: Изправени бедрени стави; кравешка постановка, твърде тясно или широко поставени отзад.
Лапи: Меки или разпуснати пръсти; лапи твърде големи и тромави; лапи твърде малки и деликатни; пръсти, обърнати навън или навътре.
Походка и движения: Скъсена, подскоклива или неравна походка; насечена или търкаляща се походка; сближаване на крайниците или рачешка походка.
Козина: Дълга, груба или рошава козина; с твърде твърда или копринена текстура; забранен е триминг на козината, като изключим разрешения по-горе.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ
Мъжки кучета с ръст над 23.5 инча (60 см) и женски кучета над 22 инча (56 см)
Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.
Едно от най-старите впрегатни арктически кучета — мощно, масивно, с дълбок гръден кош. Изключителна сила и издръжливост за тежки товари.
АЛЯСКИ МАЛАМУТ
FCI стандарт №243 от 09.06.1999 - Великобритания
Произход: САЩ
Дата на публикация на оригиналния валиден стандарт: 14.08.1996
Използване: Впрегатно куче
Класификация по FCI: група 5, шпицове и примитиви, секция 1 - северни впрегатни кучета
ОБЩ ВИД: Аляският маламут, едно от най-старите впрегатни арктически кучета, е мощно и масивно скроено куче с дълбок гръден кош и силно, добре замускулено тяло. Маламутът се държи здраво на краката си и тази стойка му придава вид на много дейно куче с горда осакна, с високо вдигната глава и жив поглед, издаващ интерес и любопитство. Главата е мощна. Ушите са триъгълни и изправени, когато е нащрек. Муцуната е тежка, съвсем леко се стеснява по посока от основата към носа. Муцуната не е заострена или дълга, но не е и притъпена. Козината е гъста с груб покривен косъм с достатъчна дължина, за да защитава пухкавия подкосъм. Маламутите са най-разнообразни на цвят. Лицевите маски са тяхна отличителна черта. Състоят се от "шапка" на главата, като муцуната е или изцяло бяла, или белязана с ивица и/или маска. Опашката е добре окосмена, носена високо над гърба и има вид на развяващо се перо. Маламутът трябва да бъде куче с масивни кости и здрави крака, солидни лапи, дълбок гръден кош и мощни рабене, и има всички други физически качества, необходими за ефикасното изпълнение на работата му. Походката му трябва да е стабилна, балансирана, неуморна и напълно ефикасна. Той не е предназначен за впрегатно куче за надбягвания, което се състезава на скоростни отсечки. Маламутът е подготвен за сила и издържливост, и всяка характеристика на отделния екземпляр, включително характера, която е в противоречие с изпълнението на тази цел, трябва да се смята за най-сериозен сред дефектите.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Дълбочината на гръдния кош е приблизително половината от височината на кучето при раменете, като най-дълбоката точка се намира точно зад предните крайници. Дължината на тялото от раменната става до задния край на таза е по-голяма от височината на тялото от земята до върха на холката.
ПОВЕДЕНИЕ/ХАРАКТЕР: Аляският маламут е страстно, приятелски настроено куче, не е "на един собственик". Той е верен, целеустремен компаньон, игрив при покана, но като цяло впечатлява с достолепието и зрелостта си.
ГЛАВА: Главата е широка и мощна, не груба и тежка, а в пропорция с размера на кучето. Изражението е меко и показва дружелюбното му отношение.
ЧЕРЕПНА ЧАСТ:
Череп: Широк и средно заоблен между ушите, като постепенно се стеснява и изравнява отгоре с приближаването към очите, а се заобля към бузите. Между очите има лека бразда. Горната линия на черепа и тази на муцуната при съединяването си образуват лек наклон надолу от правата линия.
Стоп: Плитък
ЛИЦЕВА ОБЛАСТ:
Носна гъба: При всички цветове на козината, с изключение на червеното, носът, устните и ръбът на клепача са пигментирани в черно. Кафявото е позволено при червените кучета. По-светло маркираният "снежен нос" е допустим.
Муцуна: Широка и масивна в съотношение с размера на черепа, съвсем леко се стеснява на широчина и обем от съединението с черепа към носа.
Устни: Плътно прилепнали
Челюсти/Зъби: Широки, с големи зъби. Резците се срещат в ножична захапка. Обратна или клещовидна захапка е порок.
Скули: Умерено плоски
Очи: Косо разположени в черепа. Очите са кафеви, с бадемовидна форма и средноголеми. Сините очи са дисквалифициращ порок.
Уши: Средноголеми, но малки в съотношение с главата. Ушите са триъгълни по форма и леко заоблени на връхчетата. Те са поставени доста широко по външния заден ръб на черепа на една линия с горния край на окото, като по този начин, когато са наострени, изглеждат сякаш се "разклоняват" от черепа. Наострените уши са насочени леко напред, но когато кучето работи, ушите често са притиснати към черепа. Високо поставените уши са недостатък.
ШИЯ: Силна и средно засводена
ТЯЛО: Компактно построено, но не и късо. По тялото няма натрупани излишни тлъстини, костите са пропорционални на ръста.
Гръб: Прав и леко наклонен към задната част
Поясница: Твърда и добре замускулена. Дълга поясница, която може да отслаби гърба, е недостатък.
Гръден кош: Добре развит
ОПАШКА: Средно високо поставена; следва линията на гърба в основата си. Носи се високо над гърба, когато кучето не работи. Не е рязко отметната или плътно навита на гърба, нито пък е с къса козина като четка за прах. Опашката на маламута е добре окосмена и има вид на развяващ се плюмаж.
КРАЙНИЦИ:
Предни крайници: Предните крайници са с масивни кости и добре замускулени, прави чак до китката, когато са гледани отпред.
Рамене: Средно скосени
Китки: Къси и силни, и леко скосени, когато са гледани отстрани
Задни крайници: Задните крайници са широки. Когато са гледани отзад, крайниците в покой и движение са в една и съща линия с движението на предните крайници, нито твърде сближени, нито твърде широко поставени. Вълчите пръсти на задните крайници са нежелателни и трябва да бъдат премахнати скоро след раждането на кученцата.
Бедра: Силно замускулени
Бедрена става: Средно сгъната
Скакателни стави: Средно сгънати и доста ниско поставени.
ЛАПИ: Оформени като "снегоходки", стегнати и широки, с добре подплатени възглавнички, които им придават твърд, компактен вид. Лапите са големи, пръстите са плътно свити и добре засводени. Между тях расте защитна козина. Възглавничките са дебели и здрави; ноктите са къси и дебели.
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ: Походката на маламута е стабилна, уравновесена и мощна. Той е пъргав за размера и вида си. Когато е гледан отстрани, задните крайници упражняват мощен заден тласък, който се предава по добре замускулената поясница на предните крайници. Предните крайници получават тласъка отзад с плавен широк замах. Когато се гледа отпред или отзад, крайниците се движат в една линия, нито твърде сближени, нито твърде разкрачени. При бърз тръс, лапите се сближават към центъра на тялото. Скована походка или каквато и да е друга, която не е напълно ефикасна и неуморна, трябва да бъде наказвана.
КОЗИНА:
Косъм: Маламутите имат гъста, груба покривна козина, която не е дълга или мека. Подкосъмът е изобилен, от един до два инча дълъг (2.5 до 5 см), мазен и пухкав. Грубият покривен косъм варира по дължина, както и подкосъмът. Козината е относително къса до среднодълга по протежение на хълбоците, като дължината на косъма нараства около раменете и врата, по протежение на гърба, над крупата, по бричовете и опашката. Маламутите обикновено имат по-къса и не толкова обилна козина през летните месеци.
Маламутът се демонстрира в естествен вид. Тримингът не е позволен, освен такъв, който да придаде спретната форма на лапите.
ОКРАСКА: Обикновените цветове варират от светлосиво през разнообразни отсенки до черно, самурено и оттенъци на червеникаво до кафяво. Различен цвят се допуска само при подкосъма, на маската и маркировката. Единственият цялостен допустим цвят е чисто бялото. Бялото винаги е доминиращ цвят по долната част на тялото, участъци от краката, лапите и част от лицевата маска. Бяла черта на челото и/или шал или петно на тила е привлекателно и допустимо. Маламутът е с мантийна окраска и бели петна, които са по протежение на тялото или несиметрична окраска са нежелателни.
РЪСТ/ТЕГЛО: В породата съществуват естествени вариации на размера. Желателните размери за работни животни са:
Мъжки - 25 инча при холката и 85 паунда (63.5 см - 38 кг)
Женски - 23 инча при холката и 75 паунда (58.5 см - 34 кг)
При все това обаче ръстът не трябва да се смята за по-важен показател от типа, пропорциите, движенията и другите функционални качества. Когато се съдят еднакви по тип, пропорция, движения кучета, то трябва да се предпочита онова, което е най-близко до желания работен размер.
ВАЖНО ОБОБЩЕНИЕ:
При съдене наа аляски маламути, тяхната функция на впрегатни кучета за тежки товари в Арктическите райони трябва да бъде оценявана над всичко друго. Степента, в която кучето се наказва, трябва да зависи от степента, в която то се отклонява от описанието на идеалния маламут и степента, в която конкретният недостатък действително би засегнал работните му способности. Крайниците на маламута трябва да показват необичайна сила и изумителна тласкаща мощ. Всякакви показания за нестабилност на крайниците и лапите, отпред или отзад, в стойка или движение, трябва да се смятат за сериозен недостатък. Недостатъци в този смисъл трябва да бъдат разпуснатите лапи, кравешката постановка на скакателните стави, изправените рамене, липсата на заъгляване, скованата походка (и всяка друга, която не е балансирана, мощна и стабилна), отклонения в размерите, плиткост (повърхностност?), прекомерна масивност, олекотена костна система или цялостно неправилни пропорции.
НЕДОСТАТЪЦИ: Всички отклонения от гореописаните точки трябва да бъдат смятани за недостатъци и сериозността, с която се гледа на недостатъка трябва да е в точно съотношение със степента му.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ: Сини очи
Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.
Елегантен бял арктически шпиц с характерната „самоедска усмивка". Приятелски, открит, енергичен — никога пазач, винаги компаньон.
САМОЕД (САМОЕДСКАЯ САБАКА)
FCI №212 от 09.01.1999 - Великобритания
Произход: Северна Русия и Сибир
Патронаж: Северното киноложко обединение Nordic Kennel Union
Дата на публикация на оригиналния валиден стандарт: 22.07.1997
Предназначение: впрегатно куче и компаньон
Класификация по FCI: група 5 - шпицове и примитиви, секция 1 - северни впрегатни кучета; без работни изпитания
КРАТЪК И ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Името "самоед" произхожда от самоедските племена в Северна Русия и Сибир. В южните части на областта те използвали бели, черни и кафеви петнисти кучета като пастири на елени; в северните части кучетата били чисто бели, имали мек темперамент и били използвани като ловни и впрегатни животни. Самоедските кучета живеели в близост със собствениците си и дори спяли в укритията и били използвани като "печки". Британският зоолог Ърнест Килбърн Скот прекарал три месеца сред самоедските племена през 1889 г. При завръщането си в Англия той донесъл със себе си кафяво мъжко кученце, наречено "Сабарка". По-късно внесъл и кремава женска, която нарекъл "Уитни Печора" от западната част на Урал, и снежнобял мъжки, наречен "Мъсти" от Сибир. Тези няколко кучета и донесените от изследователите са станали основа на западния самоед. Първият стандарт бил написан в Англия през 1909 г.
ОБЩ ВИД: Среден на ръст, елегантен бял арктически шпиц. С вида си създава впечатление за мощ, издържливост, очарование, приспособимост, достолепие и самоувереност. Изражението, тъй наричаната "самоедска усмивка" се поражда от комбинацията на формата на очите и разположението им, плюс леко извитите нагоре ъгълчета на устата. Полът трябва да бъде ясно изразен.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Дължината на тялото е приблизително 5% повече от височината в холката. Ширината на тялото е малко по-малко от половината от височината при холката. Муцуната е приблизително равна по дължина на черепа.
ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ: Приятелско, открито, будно и енергично. Ловните инстинкти са много слабо изразени. Кучето не е нито срамежливо, нито агресиво. Много контактно и не може да бъде използвано за пазач.
ГЛАВА: Мощна и клинообразна.
ЧЕРЕПНА ОБЛАСТ:
Череп: Гледан отпред и в профил е съвсем леко изпъкнал. Най-широк е между ушите. Между очите има едва забележима вдлъбнатина.
Стоп: Ясно обозначен, но не прекалено изразен.
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос: Добре развит, за предпочитане - черен. По време на някои периоди от годината пигментацията на носа може да избледнее до тъй наречения "зимен нос"; трябва обаче винаги да има черна пигментация по ръба на носа.
Муцуна: Силна и дълбока, приблизително равна по дължина на черепа, постепенно се стеснява към носа, не е нито заострена, нито тежка и квадратна. Гърбът на носа е прав.
Устни: Плътно прилепнали, черни и доста пълни. Ъгълчетата на устата са леко извити и образуват типичната "самоедска усмивка".
Челюсти/Зъби: Правилна и пълна ножична захапка. Зъбите и челюстите са силни. Зъбите са разположени правилно и са в комплект.
Очи: Тъмнокафеви на цвят, дълбоко поставени в орбитите, доста раздалечени, малко косо поставени и с бадемовидна форма. Изражението е "усмихнато", сърдечно, живо и умно. Ръбът на клепача е черен.
Уши: Изправени, доста малки, дебели, триъгълни и леко заоблени на връхчетата. Трябва да бъдат подвижни, поставени са високо; поради широкия череп са доста раздалечени.
ШИЯ: Силна и средно дълга, носи се гордо.
ТЯЛО: Малко по-дълго, отколкото е височината при холката, обемно и компактно, но гъвкаво.
Холка: Ясно изразена.
Гръб: Средно дълъг, мускулест и прав; при женските е малко по-дълъг, отколкото при мъжките.
Поясница: Къса, много силна и изразена.
Гръден кош: Широк, дълбок и дълъг, достига почти до лактите. Ребрата са много еластични.
Долна линия: Средно прибрана.
ОПАШКА: Поставена е доста високо. Когато кучето е нащрек и в движение, тя се носи извита над основата си и напред над гърба или отстрани, но може да е отпусната в покой - тогава достига скакателните стави.
КРАЙНИЦИ:
Предни крайници:
Общ вид: Добре поставени и мускулести, с плътна кост. Гледани отпред са прави и успоредни.
Рамо: Дълго, здраво и скосено.
Плешка: Полегата и плътно прилепнала към тялото. Приблизително равна по дължина на рамото.
Лакет: Притиснат към тялото.
Карпус: Силен, но скосен.
Метакарпус (китка): Леко скосен.
Предни лапи: Овални, с дълги пръсти, гъвкави и обърнати право напред. Пръстите са засводени и не са твърде плътно прилепнали. Възглавничките са еластични.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Гледани отзад са прави и успоредни, с много силна мускулатура.
Горна част на бедрото: Среднодълга, доста широка, но мускулеста
Бедрена става: Добре заъглена
Скакателна става: Доста ниска и добре заъглена
Метатарзус: Къс, силен, вертикален и успореден.
Задни лапи: като предните. Вълчите пръсти трябва да бъдат отстранени.
ПОХОДКА: Мощна, свободна и привидно неуморна, с широка крачка. Предните крайници имат широк замах и задните изтласкват с много мощ.
КОЗИНА:
Косъм: Изобилен, дебел, гъвкав и плътен полярен косъм. Самоедите притежават двупластова козина с къс, мек и изобилен подкосъм и по-дълъг, по-груб и прав покривен косъм. Козината трябва да образува грива по врата и раменете, като рамкира главата, особено при мъжките. По главата и предната страна на крайниците косъмът е къс и гладък; от външната страна на ушите е къс, стърчащ и гладък. От вътрешната страна ушите трябва да са добре окосмени. От задната страна на бедрата козината образува "гащи".
Козината на женските често е по-къса и по-мека на пипане от тази на мъжкия. При правилна структура косъмът винаги има специфичен лъскав отблясък.
Цвят: Чисто бяло, кремаво или бяло с бисквитени оттенъци (основният цвят е бял с няколко бисквитени петна). Никога не трябва да има вид, все едно е бледокафеникав.
РЪСТ: Височина при холката - при мъжките е 57 см с толеранс от плюс/минус 3 см и при женските - 53 см с толеранс плюс/минус 3 см.
НЕДОСТАТЪЦИ: Всички отклонения от гореописаните точки трябва да бъдат смятани за недостатъци и към тях се изисква отношение в точно съотношение със степента им на изразеност. Видими дефекти в структурата. Слаба костна система. Мъжки, които не са мъжествени и женски, които не са женствени. Клещовидна захапка. Жълти очи. Меки уши. Бъчвообразен гръден кош. Двойно завита опашка. Късокраки кучета. Вълниста или къса козина по цялото тяло, дълга, мека или увиснала. Резервираност.
СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:
Видима липса на пигментация по клепачите и устните.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ:
Сини или разноцветни очи. Обратна или клещовидна захапка. Уши, които не са изправени. Окраска на козината, различна от позволената по стандарт. Срамежливост или агресивно отношение.
Заб. Мъжките животни трябва да имат два видимо нормални тестиса, спуснати напълно в скротума.
Едро, благородно и достолепно японско куче с дълга история — обявена за „национално богатство" на Япония. Сдържан, верен и покорен характер.
АКИТА
FCI стандарт №255 от 02.04.2001
Произход: Япония
Дата на публикация на оригиналния валиден стандарт: 13.03.2001
Използване: Куче-придружител
Класификация по FCI: Група 5 - шпицове и примитиви; секция 5 - азиатски шпицове и сродни породи; без работни изпитания
КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОБЗОР: В началото японските кучета били с дребен до среден ръст и не съществували едри породи. От 1603 г. в област Акита кучетата акита матаги (средни на ръст кучета за лов на мечки) били използвани и като бойни кучета. От 1868 г. акита матаги били кръстосвани с тоза и мастифи. Като следствие, ръстът на тази порода се увеличил, но били изгубени свързаните с типа на шпица характеристики.
През 1908 г. били забранени боевете с кучета, но тази порода все пак се запазила и подобрила като едро японско куче. В резултат на това девет превъзходни екземпляра от породата били обозначени като "национално богатство" през 1931 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) често срещана практика било кучетата да се използват като източник на кожи за военни облекла. Полицията наредила да бъдат заловени и конфискувани всички кучета, които не са от породата немско овчарско куче, използвана за военни цели. Някои любители се опитали да заобиколят заповедта, като кръстосвали кучетата си с немско овчарско куче.
След края на Втората световна война, акитите били драстично намалели като брой и съществували като три отделни типа: 1) матаги акита, 2) бойни акита и 3) овчарски акита. Това създало много объркващо положение за породата.
По време на възстановителния процес и прочистването на породата след войната, Конго-го, куче от линията Деуа, което проявявало признаци на мастиф и влияние на немско овчарско куче, се радвало на краткотрайна, но огромна популярност. При все това подготвените любители на породата не одобрявали този тип като правилната японска порода и положили усилия да прочистят наличието на стари чуждестранни породи чрез кръстоски с матаги акита с цел възстановяване на оригиналната чиста порода. Успели да стабилизират чиста популация от едра на ръст порода, каквато е известна и днес.
ОБЩ ВИД: Едро на ръст куче, с масивно телосложение, добре балансирано и с много субстанция; вторичните полови белези са силно изразени, с изключително благородство и достолепие при непретенциозност; кучето е здраво.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Съотношението на ръста при холката и дължината на тялото (от върха на рамото до края на таза) е 10:11, но тялото е малко по-дълго при женските, отколкото при мъжките.
ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ: Характерът е сдържан, верен, покорен и възприемчив.
ГЛАВА:
Черепна част:
Череп: Размерът му е пропорционален на тялото. Челото е широко, с ясно видима бразда. Няма бръчки.
Стоп: Ясно обозначен.
Лицева част:
Нос: Голям и черен. По-бледа пигментация и депигментация са позволени само при белите кучета, но черното винаги се предпочита.
Муцуна: Умерено дълга и масивна, с широка основа; стеснява се, но не е заострена. Гърбът на носа е прав.
Челюсти/Зъби: Зъбите са мощни, захапката - ножична.
Устни: Плътно прилепнали.
Бузи: Умерено развити.
Очи: Относително малки, почти триъгълни по форма поради издигането на външния ъгъл на окото, умерено раздалечени са и са тъмно кафеви: колкото по-тъмни, толкова по-добре.
Уши: Относително малки, дебели, триъгълни, леко заоблени на върха, умерено раздалечени, изправени и наклонени напред.
ВРАТ: Дебел и мускулест, без подвес, пропорционален на главата.
ТЯЛО:
Гръб: Прав и силен
Поясница: Широка и мускулеста
Гръден кош: Дълбок; предгърдието е добре развито, ребрата са умерено засводени
Корем: Добре прибран
ОПАШКА: Високо поставена, дебела, носи се силно навита над гърба; връхчето почти достига скакателната става, когато е опъната надолу
КРАЙНИЦИ:
Предни крайници:
Рамене: Умерено скосени и развити
Лакти: Стегнати
Предрамо: Право и с тежка кост
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Добре развити, силни и умерено заъглени
ЛАПИ: Масивни, обли, засводени и стегнати.
ПОХОДКА: Свободни и мощни движения
КОЗИНА: Покривният косъм е груб и прав, подкосъмът - мек и гъст; холката и опашката са покрити с малко по-дълга козина; косъмът на опашката е по-дълъг, отколкото по останалата част на тялото.
ОКРАСКА: Червено-пясъчно, сусамово (червеникаво-жълти косъмчета с черно връхче), тигрово и бяло. Всички гореупоменати цветове с изключение на бялото трябва да имат "ураджиро" (ураджиро - белезникава козина от двете страни на муцуната, по бузите, по долната челюст, врата, гърдите, тялото и опашката и от вътрешната страна на крайнците)
РЪСТ:
Ръст при холката:
Мъжки кучета - 67 см
Женски кучета - 61 см
Съществува толеранс от 3 см в двете посоки
НЕДОСТАТЪЦИ:
Всяко отклонение от гореописаните точки трябва да бъде смятано за недостатък и сериозността, с която той се наказва трябва да бъде в точно съотношение със степента му.
· Женствени мъжки / Мъжествени женски
· Прогения или прогнатия
· Липсващи зъби
· Син или със сини петна език
· Светли на цвят ириси
· Къса опашка
· Срамежливост
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ
· Ушите не са изправени
· Увиснала опашка
· Дълга козина (рошава)
· Черна маска
· Петна на бял фон
Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестикула, напълно спуснати в скротума.
Развита в САЩ от японски корени — по-масивна и тежка от японската акита, с широка глава и силна конституция. Приятелска, жива и смела.
АМЕРИКАНСКА АКИТА (бивше ГОЛЯМО ЯПОНСКО КУЧЕ)
FCI стандарт №344 - 14.02.2001 г.
Произход: Япония
Развитие: САЩ
Дата на публикация на оригиналния валиден стандарт: 06.07.2005
Използване: Куче компаньон
Класификация по FCI: Група 5 - шпицове и примитиви; секция 5 - азиатски шпицове и сродни породи; без работно изпитание
КРАТКО ИСТОРИЧЕСКО ОБОБЩЕНИЕ: В началото историята на американската акита е сходна с историята на японските акити. След 1603 г. в областта Акита, като бойни кучета са били използвани акита матаги, средни на ръст кучета за лов на мечки. Считано от 1868 г. акита матаги са били кръстосвани с тоза и мастифи. Като последствие ръстът на акитите се увеличил, но характеристиките, свързани с типа на шпица били изгубени. Прлез 1908 г. боевете с кучета били забранени, но акитите при все това се запазили и се подобрили като едра японска порода. В резултат на това девет великолепни екземпляра на акита били обявени за "естествени паметници" през 1931 г.
По време на Втората световна война (1939 - 1945 г.) било често срещано кучетата да се използват като източници на кожа за военни облекла. Полицията наредила да бъдат заловени и конфискувани всички други кучета, освен немските овчарки, използвани за военни цели. Отделни любители се опитали да заобиколят това нареждане, като кръстосвали кучетата си с немски овчарски кучета. Когато приключила Втората световна война, акитите били драстично намалели на брой и съществували като три отделни типа: 1) матаги акита, 2) бойни акита и 3) овчарски акита. Това създало много объркващо положение в породата. По време на възстановителния процес за чистокръвно развъждане след войната, Конго-го от линията Деуа се радвал на временна, но изключителна популярност. Много акити от линия Деуа, които демонстрирали характеристики на мастифа и влиянието на немското овчарско куче, били върнати в САЩ от членове на въоръжените сили. Акитите от линия Деуа, интелигентни и способни да се адаптират към различна обстановка, възхитили любителите в САЩ и линията били развивана от нарастващ брой развъдчици и с голям възход в популярността.
Американският Акита клуб бил основан през 1956 г. и американският кенъл клуб (АКС) приел породата (с право на вписване в племенната книга и редовен изложбен статут) през октомври 1972 г. При все това обаче през това време АКС и JKS (японският кенъл клуб) нямали взаимна уговорка за признаване на родословията си и следователно вратата била затворена за вкарването на нови кръвни линии от Япония. Като последствие акитите в САЩ започнали сериозно да се различават от тези в Япония, която е родната страна на породата. Те се развили като уникален тип в САЩ, с характеристики и тип, непроменени от 1955 г. Това е в остър контраст с акитите в Япония, които били смесвани възвратно с матаги акита с цел възстановяване на оригиналната чиста порода.
ОБЩ ВИД: Едро на ръст куче, с масивна конструкция, добре балансирано, с много субстанция и масивни кости. Широката глава, която оформя тъпоъгълен триъгълник, с дълбока муцуна, относително малките очи и изправените уши, носени напред почти на една линия с врата, са характерни за тази порода.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:
Съотношението на ръста при холката и дължината на тялото е 9 към 10 при мъжките и 9 към 11 при женските.
Дълбочината на гръдния кош е равна на половината от височината на кучето при холката
Разстоянието от върха на носа до стопа съответства на разстоянието от стопа до тила като 2 към 3
ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ: Приятелски настроено, живо, отзивчиво, достолепно, схватливо и смело.
ГЛАВА: Масивна, но в съответствие с тялото, няма бръчки, когато кучето е спокойно. Главата, гледана отгоре, представлява затъпен триъгълник.
ЧЕРЕПНА ЧАСТ:
Череп: Широк и плосък между ушите. Плитка бразда минава високо по челото.
Стоп: Добре обозначен, но не прекалено дълбок.
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос: Широк и черен. Единствено при белите кучета е приемливо носът да е леко депигментиран или с по-светъл пигмент, но черният нос се предпочита във всички случаи.
Муцуна: Широка, дълбока и добре напълнена.
Устни: Черни. Не са увиснали; езикът е розов.
Челюсти/Зъби: Челюстите не са заоблени, а са притъпени, силни и мощни. Зъбите са силни, правилно подредени и в пълна формула; ножичната захапка е за предпочитане, но се приема и клеща.
Очи: Тъмнокафяви, относително малки, не са изпъкнали, почти триъгълни по форма. Клепачът е с черен ръб и не е увиснал.
Уши: Рязко изправени и относително малки в сравнение с размера на главата. Ако сгънете ухото напред за измерване, връхчето му ще стига до ръба на горния клепач. Ушите са триъгълни, леко заоблени на върха, широки в основата си и не са прекалено ниско поставени. Гледани отстрани, те са насочени под ъгъл напред над очите, следвайки линията на врата.
ШИЯ: Дебела и мускулеста, с минимален подвес, относително къса, разширява се постепенно към раменете. Изразеният гребен се слива хармонично в основата на черепа.
ТЯЛО: По-дълго, отколкото високо. Кожата не е прекалено тънка, нито пък прекалено стегната или твърде хлабава.
Гръб: Равен.
Поясница: Здраво замускулена.
Гърден кош: Дълбок и широк. Ребрата са еластични, добре развити.
Долна линия и корем: Средно прибрани.
ОПАШКА: Широка и добре снабдена с козина, високо поставена и носена над гърба или долепена до бедрото в три-четвърти, пълен или двоен кръг, винаги притисната на нивото на гърба или под него. При три-четвърти навивка, връхчето видимо виси по бедрото. В основата си е широка и силна.
Последният прешлен на опашката стига до скакателните стави, когато е отпусната или опъната надолу. Козината е груба, права и изобилна, не придава вид на "плюмаж".
КРАЙНИЦИ:
Предни крайници: Предните крайници са с тежки кости и прави, когато са гледани отпред.
Рамене: Силни и мощни, средно скосени.
Китки: Леко наклонени напред под ъгъл от приблизително 15 градуса от вертикала.
Задни крайници: Силно замускулени, с ширина и кости, пропорционални на предните крайници. Вълчите пръсти на задните крайници по традиция се отстраняват.
Бедро: Силно, добре развито, успоредно, когато се гледа отзад.
Бедрена става: умерено заъглена
Скакателна става: Доста ниско поставена, не е обърната нито навън, нито навътре
Лапи: Прави, с котешки лапи, пръстите са добре свити и прибрани, с дебели възглавнички.
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ: Мощна походка с широка крачка при среден замах и тласък. Задните крайници се движат на една линия с предните. Гърбът остава силен, твърд и равен.
КОЗИНА:
Косъм: Козината е двупластова. Подкосъмът е гъст, мек, обилен и по-къс от покривния косъм. Покривният косъм е прав, груб и леко стърчи встрани от тялото. Козината по главата, долната част на крайниците и ушите е къса. Дължината на косъма при холката и крупата е приблизително 5 см., което е малко повече отколкото по останалата част от тялото, като изключим опашката, където козината е най-дълга и най-пухкава.
Окраска: Всички цветове като червено, пясъчно, бяло и т.н; или дори петнисто и тигрово. Цветовете са ярки и чисти, а маркировката е добре балансирана, със или без маска или бяла ивица. Белите кучета (чисто белите) нямат маска. Петнистите имат бял основен цвят с големи, равномерно разположени ивици, които покриват главата и повече от една трета от тялото. Подкосъмът може да има различен от този на покривния косъм цвят.
РЪСТ:
Ръст при холката:
За мъжките - 66 до 71 см, за женските - 61 до 66 см.
НЕДОСТАТЪЦИ: Всички отклонения от гореописаните точки трябва да бъдат смятани за недостатък и сериозността, с която той се разглежда трябва да бъде в точно съотношение с изразеността му.
Женствени мъжки, мъжествени женски. Тясна или заострена глава. Какъвто и да е липсващ зъб (с изключение на 2 от РМ1 и/или М3). Син език или с черни петна. Светли очи. Къса опашка. Извърнати навън или навътре лакти. Всякакви показания за твърд или мек дълъг косъм. Срамежливост или злобност.
СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:
Олекотени кучета. Лека костна система.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ:
Напълно непигментиран нос. Нос с депигментирани участъци (пеперуден нос). Клепнали, увиснали или сгънати уши. Прогения или прогнатия. Сърповидно носена или не навита опашка. Мъжки с ръст под 63.5 и женски с ръст под 58.5 см.
Всички кучета, ясно демонстриращи физически или поведенчески отклонения, следва да бъдат дисквалифицирани.
Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.
Безстрашни ловни кучета от руските горски и тундрови зони, способни да изправят дори мечка или лос. Три признати от FCI разновидности: Западносибирска, Източносибирска и Руско-Европейска лайка — всички произлизащи от древни шпицоподобни кучета.
Западносибирска лайка — среден на ръст универсален ловец, със здраво, компактно тяло и клиновидна глава. Мъжки: 55–62 см, 18–22 кг; женски: 51–58 см, 16–20 кг. Призната от FCI през 1980 г. По дребен дивеч като катерица и самур работи сама, следвайки го по дървесните корони и облайвайки го, докато ловецът пристигне. При по-едър и опасен дивеч ролята й се променя: пред мечка кучето я задържа на място с упорито облайване, без да влиза в директен бой, а при усурийски тигър се работи в група — няколко лайки обкръжават звяра и не му позволяват да побегне. И в двата случая залавянето остава работа на ловеца — кучето печели времето и позицията.
Руско-европейска лайка — по-сухо и пъргаво телосложение, със спокоен, уравновесен характер и отлично развито обоняние за следене на дивеч. Произлиза от старите Черемиски и Зирянски лайки от областите Коми, Удмуртия и Архангелск, описани още през 1895 г. в „Албум на северните шейни кучета Лайки".
Характерно за всички лайки е съчетанието на изострена злоба към дивите животни с пълна липса на агресия към хората — както и удивителна привързаност към стопанина си. Свободолюбиви и интелигентни, те запазват дивия си ловен дух дори в домашна среда.
Официалните FCI стандарти улавят само външния вид на лайките — размери, окраска, форма на ухото — но не и дълбочината на характера им. Истинското познание за тази порода идва от хората, които реално са живели и ловували с тях.
Древна китайска порода с лъвски вид и уникален синкаво-черен език. Тихо, независимо и вярно куче с характерна скована походка.
ЧАУ ЧАУ
FCI стандарт №205 от 09.06.1999 г.
Произход: Китай, патронаж: Великобритания; дата на публикация на оригиналния валиден стандарт: 24.06.1987 г.; използване: куче-пазач и компаньон; класификация - 5 група, 5 секция (азиатски шпицове и сродни породи), без работни изпитания
ОБЩ ВИД: Активно, компактно, с къса крупа и като цяло добре балансирано, с вид на лъв и гордо, величествено излъчване; квадратно, опашката се носи заметната на гърба.
ПОВЕДЕНИЕ И ХАРАКТЕР: Тихо куче, добър пазач, със синкаво-черен език и уникална скована походка. Независимо, вярно, но дистанцирано.
ГЛАВА
Черепна част:
Череп: Плосък и широк; добре запълнен под очите
Стоп: Не е прекомерно изразен
Лицева част:
Нос: Голям и широк, и при всички цветове - черен (с изключение на кремавите и почти белите кучета, където е допустим светло-оцветен нос, а при сините и пясъчните - нос с цвета на козината)
Муцуна: Среднодълга, широка от очите до края (не е заострена в края като на лисица)
Венци: Небцето и венците са черни (синкаво-черни), езикът също е синкаво-черен.
Челюсти и зъби: Зъбите са силни и равни, челюстите са силни, с идеална, правилна и пълна ножична захапка, те. горните зъби плътно прикриват долните и са поставени в редица на челюстите.
Очи: Тъмни, с овална форма, средноголеми и чисти. При сините и пясъчните кучета е позволено цветът да подхожда на козината. Чистото око, което няма ентропия (завръщане на клепачите), не бива да се наказва заради самия му размер.
Уши: Малки, дебели и леко заоблени на върха, носят се силно изправени и силно раздалечени, но са наклонени доста над очите и леко извърнати едно към друго, като придават характерното намръщено изражение. То обаче не бива да се постига чрез хлабава набръчкана кожа по черепа.
Шия: Силна, добре напълнена, не е къса, поставена е добре върху раменете и леко засводена.
ТЯЛО:
Гръб: Къс, равен и силен
Поясница: Мощна
Гръден кош: Широк и дълбок. Ребрата са добре засводени, но не бъчвообразни
ОПАШКА: Поставена е високо и се носи добре над гърба
КРАЙНИЦИ
Предни крайници: Предните крайници са идеално прави, средно дълги, с масивна кост
Рамене: Мускулести и скосени
Задни крайници: Мускулести
Скакателна става: Доста ниско поставена, с минимално заъгляване, което е съществено за проявяването на характерната скована походка. В никой случай не е гъвкава.
Пищял: от скакателната става надолу изглежда прав
Лапи: Малки, обли, като на котка, стабилно стъпили на пръстите.
ПОХОДКА И ДВИЖЕНИЯ: Къси и сковани. Предните и задните крайници се движат успоредно едни на други и право напред.
КОЗИНА:
Косъм: Или груб, или къс.
Груб: Изобилен, гъст, прав и стърчащ. Покривният косъм е доста груб на опип, но подкосъмът е мек и вълнист. Особено гъст е около врата, като образува грива или яка, има също гащи или бричове на бедрата.
Гладък: Козината е къса, изобилна, гъста, права, щръкнала, а не прилепнала и на опип е като плюш.
Всякакво изкуствено скъсяване на козината, което влияе на естествения силует или изражението на кучето трябва да се наказва.
ЦВЯТ: Едноцветно черно, червено, синьо, пясъчно, кремаво или бяло, често с отсенки, но не на ивици или двуцветно (долната част на опашката и задната част на бедрата често са с по-светла отсянка).
РЪСТ:
Мъжките са 48-56 см при холката
Женските са 46-51 см при холката
НЕДОСТАТЪЦИ: Всяко отклонение от гореописаните точки трябва да бъде смятано за недостатък и да се наказва според тежестта, в която е проявено.
Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.
Семейство европейски шпицове в различни размери и цветове — от миниатюрния Померански шпиц до по-големия Вълчи шпиц (Кийхонд). Жизнени, умни и предани компаньони.
Различни стандарти по разновидност